Година 2018, Брой 2

Дата на издаване

17.12.2018 г.

Съдържание

  • Васил Цанов
    ТЕРИТОРИАЛНИ РАЗЛИЧИЯ В МАТЕРИАЛНИЯ ЖИЗНЕН СТАНДАРТ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ (2010–2017 Г.)
    Резюме: В статията се изследват териториалните различия на жизнения стандарт на равнище райони и области. Жизненият стандарт се дефинира и оценява от позициите на материалните условия на живот, които включват множество показатели, обединени... В статията се изследват териториалните различия на жизнения стандарт на равнище райони и области. Жизненият стандарт се дефинира и оценява от позициите на материалните условия на живот, които включват множество показатели, обединени в три тематични области: икономическо развитие, доходи и потребление, неравенство и бедност. За оценяването на различията се използват подходящи статистически индикатори, а за оценка на жизнения стандарт специфична методология, която позволява, териториалните единици да се ранжират според дистанцията спрямо най-добрата регионална оценка. Резултатите от емпиричното изследване на жизнения стандарт показват: (а) различията между районите слабо намаляват, а между областите се запазват; (б) в подредбата на районите и областите настъпват съществени промени; (в) териториалните различия в обобщените оценки по тематични области показват разнопосочни тенденции на развитие; (г) за голяма част от териториалните единици се наблюдава влошаване на жизненото равнище.
  • Петя Иванова
    МОДЕРНИЗИРАНЕ НА ТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ В ПОСОКА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА
    Резюме: В концептуален и съвременен аспект са представени обхватът, ролята и природата на взаимовръзката туризъм транспорт и влиянието й върху развитието на дестинациите. Анализирана е оценката за качеството на различните видове... В концептуален и съвременен аспект са представени обхватът, ролята и природата на взаимовръзката туризъм транспорт и влиянието й върху развитието на дестинациите. Анализирана е оценката за качеството на различните видове транспортна инфраструктура в България в сравнение с оценките на страните преки конкуренти в туризма. Аргументирана е необходимостта от предприемане на стъпки за развитие и модернизиране на транспортната система за нуждите на туризма, в това число и насърчаване развитието на улеснения в придвижването, които са в посока утвърждаване репутацията на дестинацията като устойчива. Очертани са ключови направления за предлагане на по-ефективен публичен транспорт в дестинациите, използван и от туристите. Отделено е място на стратегическото планиране на транспорта за целите на туризма и подобряване на институционалната координация между двата сектора, за да се постигне необходимото ниво на туристическа удовлетвореност от посещението, в частта придвижване.
  • Маргарита Маринова, Емилия Вачева
    ИЗ ИСТОРИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА И БАНКОВОТО ДЕЛО В СВИЩОВ. ТЪРГОВСКО-БАНКЕРСКИ (САРАФСКИ) ФИРМИ И БАНКЕРСКИ КЪЩИ И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО (1878-1912 г.)
    JEL: N33, N73.
    Резюме: Въз основа на неизползвани досега източници, главно от архивен характер, периодичния печат и други информационни издания, в студията се прави преглед на стопанския живот на Свищов в периода 1878-1912 г., като акцентът пада върху... Въз основа на неизползвани досега източници, главно от архивен характер, периодичния печат и други информационни издания, в студията се прави преглед на стопанския живот на Свищов в периода 1878-1912 г., като акцентът пада върху развитието на търговията. На този фон се разглежда въпросът за пренасочване на търговския капитал към банкерството. Централен обект на изследване са търговско-банкерските (сарафски) фирми и банкерски къщи (8 дружествени и 9 еднолични). Даден е обстоен отговор на широк кръг въпроси относно тяхното възникване, институционалните им характеристики, характерат на мобилизирания в тях капитал; банковите операции и услуги, които те предлагат, като основно внимание е отделено на кредита и на обстоятелствата, които позволяват на банкерските къщи, в определени периоди да дадат своя по-сериозен принос в кредитирането на местната търговия и производство; психологическия профил на свищовския търговец; причините, поради които акционерното начало не се утвърди здраво и трайно в стопанския живот в града. Разкрита е водещата роля на Българската народна банка в кредитирането на местната търговия и на двете спестовни акционерни дружества, които съществуват през 90-те години на ХІХ в. Значението на банкерските къщи за развитието на градското стопанство се открива в три насоки – те са субекти в процеса на първоначалното натрупване на капитал, осигуряват краткосрочен кредит и увеличават общите средства за извършване на разплащателни операции, внасят стабилност във функциониране на банково-кредитната система особено в пе-риоди на промени в политиката на централната банка. Те играят и ролята на „финансов буфер“, който осигурява оцеляването на фирми в периоди на временни трудности. Достига се до заключението, че дистанцираността от акционерното предприемачество, особено в банковото дело, и неспособността на местните стопански сили да изградят акционерна банка, са сред основните причини за стопанското изоставане на града, започнало в края на ХІХ в.
  • Храбрин Башев
    ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАЗАРНИТЕ, ЧАСТНИТЕ, КОЛЕКТИВНИТЕ И ХИБРИДНИТЕ ФОРМИ НА УПРАВЛЕНИЕ ВЪРХУ АГРАРНАТА УСТОЙЧИВОСТ В БЪЛГАРИЯ
    Резюме: Специфичната система на управление (governance) в отделните страни, райони, отрасли и т.н. е фактор, който в голяма степен (пре)определя скоростта и типа на социално-икономическото развитие. Въпреки голямата си теоретична и... Специфичната система на управление (governance) в отделните страни, райони, отрасли и т.н. е фактор, който в голяма степен (пре)определя скоростта и типа на социално-икономическото развитие. Въпреки голямата си теоретична и практическа значимост, в България и другите страни от Източна Европа, има малко на брой емпирични изследвания на доминиращите управленчески структури в селското стопанство и на тяхното въздействие върху аграрната устойчивост. Целта на тази студия е да адаптира интердисциплинарната Нова институционална икономика и да направи оценка на въздействието на многообразните пазарни, частни, колективни, обществени и хибридни форми на управление върху аграрната устойчивост в настоящия етап от развитие на страната. Първо се представя методологията на изследването. След това се идентифицират типичните управленчески форми в българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, екологическо и географско месторазположение и се оценява тяхното влияние върху аграрната устойчивост и нейните икономически, социален и екологически стълбове. В заключение се дават препоръки за по-нататъшни изследвания, за подобряване на обществените политики и на частните управленческите стратегии. Земеделските производители използват доста различна комбинация от ефективни пазарни, частни, колективни и хибридни форми на управление на своята дейност и взаимоотношения. Факторите и формите, които в най-голяма степен допринасят за подобряване на аграрната устойчивост, на настоящия етап са: убедеността и инициативите на менажерите, стопанските ресурси и иновационен потенциал, стратегия за печалби и изгоди в близко бъдеще, равнище и динамика на пазарните цени, субсидиране от ЕС на база използвана земя и неформалните споразумения. Изследванията на отношенията между управленческата структура и аграрната устойчивост следва да продължат чрез подобряване на представителността и спектъра на специфичните управленчески форми, използван от фермите от различен тип, а така също оценка на въздействието на институциите върху аграрната устойчивост и влиянието на управлението на различните йерархически нива. Последното обаче изисква нов тип микро- и макроданни и тясно сътрудничество между заинтересованите страни.
  • Красимира Костадинова Найденова
    НЯКОИ ЕФЕКТИ НА БЪЛГАРСКОТО НЕ-ЧЛЕНСТВО В ЕВРОЗОНАТА
    JEL: G100.
    Резюме: Присъединяването на България към еврозоната е проблем вече 10 години, а неупоритите опити на българските правителства срещат организиран отпор от европейските институции. Правилата за приемане на единната европейска валута са... Присъединяването на България към еврозоната е проблем вече 10 години, а неупоритите опити на българските правителства срещат организиран отпор от европейските институции. Правилата за приемане на единната европейска валута са известни, но изглеждат непрочетени, а политическото тълкуване на изцяло цифровите критерии поставя България извън вътрешния европейски клуб. Лишаването на страната ни от членство в еврозоната има не само социални и политически, но и чисто финансови последствия. Ежегодните загуби са значителни, а националната икономика, финансовите пазари и обществото остават частично интегрирани.