ИЗ ИСТОРИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА И БАНКОВОТО ДЕЛО В СВИЩОВ. ТЪРГОВСКО-БАНКЕРСКИ (САРАФСКИ) ФИРМИ И БАНКЕРСКИ КЪЩИ И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО (1878-1912 г.)
Автори
Ключови думи
Свищов, търговия, банкерски къщи, търговско-банкерски (сарафски) фирми, акционерно дело, кредит, лихварство, капиталонатрупване, модернизация, акционерни банки.
Резюме
Въз основа на неизползвани досега източници, главно от архивен характер, периодичния печат и други информационни издания, в студията се прави преглед на стопанския живот на Свищов в периода 1878-1912 г., като акцентът пада върху развитието на търговията. На този фон се разглежда въпросът за пренасочване на търговския капитал към банкерството. Централен обект на изследване са търговско-банкерските (сарафски) фирми и банкерски къщи (8 дружествени и 9 еднолични). Даден е обстоен отговор на широк кръг въпроси относно тяхното възникване, институционалните им характеристики, характерат на мобилизирания в тях капитал; банковите операции и услуги, които те предлагат, като основно внимание е отделено на кредита и на обстоятелствата, които позволяват на банкерските къщи, в определени периоди да дадат своя по-сериозен принос в кредитирането на местната търговия и производство; психологическия профил на свищовския търговец; причините, поради които акционерното начало не се утвърди здраво и трайно в стопанския живот в града. Разкрита е водещата роля на Българската народна банка в кредитирането на местната търговия и на двете спестовни акционерни дружества, които съществуват през 90-те години на ХІХ в. Значението на банкерските къщи за развитието на градското стопанство се открива в три насоки – те са субекти в процеса на първоначалното натрупване на капитал, осигуряват краткосрочен кредит и увеличават общите средства за извършване на разплащателни операции, внасят стабилност във функциониране на банково-кредитната система особено в пе-риоди на промени в политиката на централната банка. Те играят и ролята на „финансов буфер“, който осигурява оцеляването на фирми в периоди на временни трудности. Достига се до заключението, че дистанцираността от акционерното предприемачество, особено в банковото дело, и неспособността на местните стопански сили да изградят акционерна банка, са сред основните причини за стопанското изоставане на града, започнало в края на ХІХ в.
Кодове на научна квалификация:
Страници: 80
Цена: 2 Точки
