-
Кристиян Хаджиев
ИНСТРУМЕНТИ ЗА АНАЛИЗ НА ВЪНШНАТА СРЕДА
ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА САМОУПРАВЛЯВАЩИТЕ СЕ РАБОТНИ ЕКИПИ
Резюме:
Изследват се специфичните характеристики на външната среда, които създават реални предпоставки за въвеждането на самоуправление при функционирането на работните екипи в българската организационна практика. Фокусът се поставя върху организационния контекст, в който функционират самоуправляващите се работни екипи (СУРЕ). Идентифицират се ключовите инструменти, интегрирани в модел за анализ на външната среда в процеса на трансформация от традиционни към екипно базирани структури. Разглеждат се ефектите от въздействието на преките и косвените фактори на средата върху различните измерения на СУРЕ – структурни характеристики, работни и междуличностни процеси. Обосновава се тезата, че устойчивото развитие на СУРЕ-концепцията и създаването на добавена стойност за организацията изисква адекватен мониторинг на факторите на конкурентното обкръжение (специфична микросреда) и общата макросреда. Това е една от парадигмите на съвременното управление. Промените във външната среда рефлектират върху вътрешната интеграция на системата и обратно, нарушените вътрешни процеси лимитират потенциала на организацията да се адаптира към средата.
-
Димитър Панайотов
Новите парадигми – интеракционистки перспективи
за човешкото поведение в организациите и мениджмънта
Резюме:
В студията се анализират интеракционистките перспективи, обединяващи подходи, модели или теории за разбирането на многоаспектната, многофакторната и холистичната (цялостната) природа на човешкото поведение в организациите и мениджмънта. Посочват се основни изходни тези за: обосноваване на комплексни изследователски подходи; пресичане на парадигматичните линии при различните поведенчески науки, концепции, методологии и релации, създаващи предпоставки за емпирична и приложна „транслация” за получаване на нови знания, ценности и поведение, стимулиращи човешкото развитие, стратегическото и глобалното мислене, човешкия капитал и управлението на таланти.
-
Димитър Канев
ЧУВСТВОТО ЗА ДЪЛГ
КАТО ОГРАНИЧИТЕЛ
НА ПРЕСЛЕДВАНЕТО
НА ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС
Резюме:
Използвайки подхода на поведенческата икономика и резултатите от собствено емпирично проучване, статията анализира границите на преследването на личния интерес. Целта е да се трансферират световните научни знания за влиянието върху човешките действия на общите правила на нравствеността, да се установят нравствените стандарти на изследваната общност и да се потърсят нови емпирични факти за въздействието на чувството за дълг. Потвърждава се, че хората се ръководят от чувството за дълг, загрижени са за благосъстоянието на другите и в действията си проявяват отговорност и отзивчивост, независимо дали се облагодетелстват индивидуално или колективно, стремят се да третират останалите реципрочно, оценяват пазарните феномени през призмата на нравствените си чувства. В сравнение с „Homo Economicus” реалният човек е еднов-ременно по-морален, добър и привлекателен, когато среща съответстващо на установените морални норми отношение, и по-неморален, зъл и противен, когато е третиран в разрез с тях.
