-
Маргарита Маринова, Емилия Вачева
ИЗ ИСТОРИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА И БАНКОВОТО ДЕЛО В СВИЩОВ. ТЪРГОВСКО-БАНКЕРСКИ (САРАФСКИ) ФИРМИ И БАНКЕРСКИ КЪЩИ И ЗНАЧЕНИЕТО
ИМ ЗА ГРАДСКОТО СТОПАНСТВО
(1878-1912 г.)
Резюме:
Въз основа на неизползвани досега източници, главно от архивен характер, периодичния печат и други информационни издания, в студията се прави преглед на стопанския живот на Свищов в периода 1878-1912 г., като акцентът пада върху развитието на търговията. На този фон се разглежда въпросът за пренасочване на търговския капитал към банкерството. Централен обект на изследване са търговско-банкерските (сарафски) фирми и банкерски къщи (8 дружествени и 9 еднолични). Даден е обстоен отговор на широк кръг въпроси относно тяхното възникване, институционалните им характеристики, характерат на мобилизирания в тях капитал; банковите операции и услуги, които те предлагат, като основно внимание е отделено на кредита и на обстоятелствата, които позволяват на банкерските къщи, в определени периоди да дадат своя по-сериозен принос в кредитирането на местната търговия и производство; психологическия профил на свищовския търговец; причините, поради които акционерното начало не се утвърди здраво и трайно в стопанския живот в града. Разкрита е водещата роля на Българската народна банка в кредитирането на местната търговия и на двете спестовни акционерни дружества, които съществуват през 90-те години на ХІХ в. Значението на банкерските къщи за развитието на градското стопанство се открива в три насоки – те са субекти в процеса на първоначалното натрупване на капитал, осигуряват краткосрочен кредит и увеличават общите средства за извършване на разплащателни операции, внасят стабилност във функциониране на банково-кредитната система особено в пе-риоди на промени в политиката на централната банка. Те играят и ролята на „финансов буфер“, който осигурява оцеляването на фирми в периоди на временни трудности. Достига се до заключението, че дистанцираността от акционерното предприемачество, особено в банковото дело, и неспособността на местните стопански сили да изградят акционерна банка, са сред основните причини за стопанското изоставане на града, започнало в края на ХІХ в.
-
Михал Стоянов
ТЪРГОВИЯ С НИСЪК ВЪГЛЕРОДЕН ОТПЕЧАТЪК
Резюме:
Повсеместното и тотално разпространение на търговията свързваме с нейното безпрецедентно влияние върху икономиката, стопанското съществуване на бизнес единиците и ежедневния живот на отделните граждани. Съвременната търговия допринася и за въглеродния отпечатък, който стопанската дейност оказва върху околната среда, но освен това тя предлага и множество работещи възможности за неговото неутрализиране. Междинната позиция на агента на обмена му позволява да създаде оптимално функциониращи системи за управление на отпадъците и алокация на ресурсите, които освен благотворните екологични да имат и своите измерими икономически ефекти.
-
Едуард Маринов
ТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ
НА БЪЛГАРИЯ С ОСНОВНИТЕ ПАРТНЬОРИ ОТ СУБСАХАРСКА АФРИКА – ТЕНДЕНЦИИ
И ПЕРСПЕКТИВИ
Резюме:
Основната цел на статията е да се представят възможностите за търговия между България и Субсахарска Африка през призмата на географската структура на външнотърговските отношения с региона. Разгледана е външната търговия на България със субсахарските държави, като са обобщени тенденциите в динамиката на търговските потоци за периода 2003–2015 г., делът на Субсахарска Африка в българската външна търговия и стоковата структура на търговските потоци. В изложението подробно са представени основните търгувани продукти за водещите в търговските ни отношения страни, след което е разгледана динамиката на търговията с основните търговски партньори. В края са анализирани и най-сериозните случаи на по-сериозни колебания в търговията. Въз основа на анализа са направени изводи, показващи нарастващото значение на Субсахарска Африка във външнотърговските отношения на България.
-
Стефан Симеонов, Теодор Тодоров
ФОРМИРАНЕ
НА ИНВЕСТИЦИОНЕН ПРОФИЛ
ЗА АКЦИИ, ТЪРГУВАНИ
НА БЪЛГАРСКАТА ФОНДОВА БОРСА ЗА ПЕРИОДА
АВГУСТ 2016 – ДЕКЕМВРИ 2017
Резюме:
Анализът на акциите обичайно е концентриран върху риска и дохода, като пренебрегва третия инвестиционен параметър пазарната ликвидност. Ако за големите световни борси пазарната ликвидност се приема за даденост, то тя се очертава като основен проблем за развиващите се капиталови пазари, към които се отнасят фондовите борси на новите пазарни икономики от балканските страни. В настоящото изследване въвеждаме и прилагаме модел за комплексно оценяване на пазарната ликвидност на борсово търгуваните дружества. Анализът на риска, кохерентните алтернативи на VaR и цялостният инвестиционен профил допълваме с честотния анализ на променливостта. На базата на развитата комплексна методика формираме пълноценни инвестиционни профили на дружествата с най-голяма и най-малка пазарна капитализация от четирите индекса на Българска¬та фондова борса – София за периода август 2016 – декември 2017 г.
