Венелин Терзиев
РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА
В БЪЛГАРИЯ И ВЛИЯНИЕ
НА ПРОВЕЖДАНИТЕ ПОЛИТИКИ
В ОБЛАСТТА НА ЗАЕТОСТТА
И БЕЗРАБОТИЦАТА
Резюме:
Адекватността и навременността на провежданата политика имат определящо значение за ефективната подкрепа на промените в параметрите на трудовия пазар и за икономическото развитие. Отчитането на времевото забавяне на ефектите и промените в неговата продължителност не следва да се пренебрегва, за да могат да се разработват превантивни действия за сво¬е¬вре¬менно реагиране. Скъсяването на периода, в който ефектите на съвременната криза се трансферират върху пазара на труда, респ. върху търсенето на труда, отразява не само степента на еластичност на търсенето на труд спря-мо първичните пазари, но и гъвкавостта на провежданите политики. Този факт фокусира вниманието върху гъвкавостта на трудовите пазари и възможностите, чрез нейното повишаване да се засилят мобилността и адаптивността на работната сила към динамично изменящото се търсене на труд.
Отчитането на особеностите на икономическото развитие и на възможните въздействия върху пазара на труда постепенно се превръща в неотделим елемент от процеса на създаване на политики на пазара на труда. Ако в началните периоди от развитието на пазара на труда политиките са насочени предимно към преодоляване на последиците от икономическите реформи върху заетостта, то по-късно политиката на пазара на труда има ясно изразен активен характер и е насочена към въздействие върху процеси или формиране на пове¬дение сред целеви групи съобразно предварително планирани цели. Функциониращият пазар на труда е адекватен механизъм на пазарната среда, а провежданата политика все повече се съобразява със съществуващите зависимости и взаимодействия между периодите на развитие на икономиката и пазара на труда.
Нормативните режими имат определено влияние върху развитието на основните параметри на трудовия пазар, но като цяло тяхното въздействие, както и това на специфичните политики на пазара на труда за активизиране на трудовите ресурси, за осигуряване на заетост и за по-добра трудова адаптация на работната сила имат ефекти с ограничени възможности спрямо балан¬сираността на търсенето и предлагането на труд.
Политиката на пазара на труда в България в периода на преход и досега е отразявала в различна степен потребностите на икономиката . През 1990 г. – 2000 г. тази политика се изгражда заедно с развитието на самия трудов пазар и затова нейният характер е предимно превантивен. След 2000 г. политиката на пазара на труда включва повече активни програми и дейности, които да отразяват по-адекватно промените в макроикономическата среда и периодите в икономическото развитие. Като цяло обаче активната политика има второстепенна и временна роля в подкрепа на заетостта и не може да замести инвестиционната активност за създаване на работни места. Икономическото развитие е определящо за търсенето и предлагането на пазара на труда и за неговата балансираност през различните периоди от развитието.
