Румен Върбанов
Бизнес потенциалът на социалните медийни платформи
Резюме:
Web 2.0 технологиите променят бизнес средата и стават задължителна част от всяка бизнес стратегия, независимо дали се касае за голяма компания или за предприятие от малкия и средния бизнес.
Съвременните социални медии притежават много съвършени инструменти и технологии, които успешно могат да се използват за привличане на нови клиенти, за популяризиране на бранда (разпознаваема идентичност за нашия продукт или услуга), увеличаване на продажбите, увеличаване на трафика на корпоративния сайт, изграждане на ефективни взаимоотношения с клиентите, управление на онлайн репутацията, улесняване на комуникациите с клиентите, вкл. онлайн, оптимизиране за търсачки и т.н. В същото време со¬циалните медии не са просто сбор от нови инструменти и технологиите развиват и утвърждават нови бизнес модели, изискват много нови познания и нов начин на мислене от страна на мениджърите и собствениците на компании.
В социалната медийна среда малките предприятия могат успешно да се конкурират с големите фирми, независимо от различните рекламни и маркетингови бюджети. Макар и скромен, досегашният опит показва, че с подходящо организирана вирусна кампания в социалното Web пространство малките и средните компании могат да генерират огромен трафик към сайта, да подобрят комуникациите с клиентите и да постигнат по-големи продажби.
Направен е опит да се предложат конкретни практически решения за използване на социалните медии в бизнес процесите. Вниманието е насочено към няколко въпроса:
• В какво се изразява потенциалът на Web 2.0 за бизнеса и какви предимства осигурява;
• Кои са специфичните характеристики на социалното Web прос-транство, имащи значение при използването на Web 2.0 за бизнес цели?
• Какво съдържание се влага в термина социална медия и какъв е биз¬нес потенциалът й?
• Какви са същността и обхватът на социалните медии и какви при¬чини обуславят огромния интерес на бизнеса в последните години?
• Как могат да се използват оптимизацията на сайта за социални ме¬дии (Social Media Optimization, SMO) и маркетингът в социални медии (Social Media Marketing, SMM) в интерес на бизнеса.
В първата част на студията се изследват основните характеристики и специфичните особености на второто поколение Web услуги, имащи значение при използването на Web 2.0 за бизнес цели. Според автора новият начин на взаимодействие и лесната интеграция, характерни за Web 2.0, се очаква да направят радикални промени в корпоративните информационни системи (ИС), а следователно и в бизнесите на компаниите.
Във втората част авторът анализира същността и проявлението на социалните медии. Направен е кратък обзор на социалните медии и са описани техните потенциални възможности за развитие на малкия и средния бизнес. Аргументира се изводът, че инструментите на социалните медии могат успешно да се използват за привличане на клиенти, увеличаване на трафика към сайта, нарастване на продажбите, затвърждаване на бранда и формиране на целева аудитория. В същото време социалните медии са нещо повече от бизнес инструменти – те изискват нов начин на мислене, нов подход към бизнеса на компанията и към клиентите, стройна и аргументирана стратегия за работа в новата социална среда.
В третата част се представят възможностите на двата нови и все още слабо използвани инструмента за практическо придвижване на сайта в социалните медии – оптимизация на сайта за социални медии (Social Media Optimization, SMO) и маркетинг в социални медии (Social Media Marketing, SMM). Компаниите, които ще мигрират към Web 2.0, трябва добре да познават инструментите на SMM маркетинга, за да могат да преценят кои от тях са подходящи за конкретен бизнес и как да се подходи при реалното им използване. Авторът защитава тезата, че доброто представяне на сайта в Web и осигуряването на по-голям трафик днес изисква комплексен подход при използване на различните техники за цифров и традиционен маркетинг.
Храбрин Башев
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПАЗАРНИТЕ, ЧАСТНИТЕ, КОЛЕКТИВНИТЕ И ХИБРИДНИТЕ ФОРМИ
НА УПРАВЛЕНИЕ ВЪРХУ АГРАРНАТА УСТОЙЧИВОСТ
В БЪЛГАРИЯ
Резюме:
Специфичната система на управление (governance) в отделните страни, райони, отрасли и т.н. е фактор, който в голяма степен (пре)определя скоростта и типа на социално-икономическото развитие. Въпреки голямата си теоретична и практическа значимост, в България и другите страни от Източна Европа, има малко на брой емпирични изследвания на доминиращите управленчески структури в селското стопанство и на тяхното въздействие върху аграрната устойчивост. Целта на тази студия е да адаптира интердисциплинарната Нова институционална икономика и да направи оценка на въздействието на многообразните пазарни, частни, колективни, обществени и хибридни форми на управление върху аграрната устойчивост в настоящия етап от развитие на страната. Първо се представя методологията на изследването. След това се идентифицират типичните управленчески форми в българските ферми от различен юридически тип, размери, специализация, екологическо и географско месторазположение и се оценява тяхното влияние върху аграрната устойчивост и нейните икономически, социален и екологически стълбове. В заключение се дават препоръки за по-нататъшни изследвания, за подобряване на обществените политики и на частните управленческите стратегии. Земеделските производители използват доста различна комбинация от ефективни пазарни, частни, колективни и хибридни форми на управление на своята дейност и взаимоотношения. Факторите и формите, които в най-голяма степен допринасят за подобряване на аграрната устойчивост, на настоящия етап са: убедеността и инициативите на менажерите, стопанските ресурси и иновационен потенциал, стратегия за печалби и изгоди в близко бъдеще, равнище и динамика на пазарните цени, субсидиране от ЕС на база използвана земя и неформалните споразумения. Изследванията на отношенията между управленческата структура и аграрната устойчивост следва да продължат чрез подобряване на представителността и спектъра на специфичните управленчески форми, използван от фермите от различен тип, а така също оценка на въздействието на институциите върху аграрната устойчивост и влиянието на управлението на различните йерархически нива. Последното обаче изисква нов тип микро- и макроданни и тясно сътрудничество между заинтересованите страни.
